ПРИВЕТСТВИЯ и обожания за Върховния Бог, първоначалната сила, която е разделила годината на четирите сезона. Приветствия към Суря, Бога-Слънце, който на този велик ден поема на пътешествието си към север.
Санскритският термин „Шанкрамана” означава „започвам да се движа”. Денят, когато слънцето започва да се движи на север, се нарича Макара Шанкранти. Обикновено се пада в средата на януари.
Сред Тамилите в Южна Индия този фестивал се нарича Понгал.
За много хора, особено Тамилите, този фестивал поставя началото на Новата Година. Зърното, което е пожънато най-скоро, се сготвя за пръв път на този ден. Радостни празненства бележат честването във всеки дом. Слугите, фермерите и бедните биват нахранени и облечени и им се дават парични подаръци. На следващия ден се обожава кравата, която е символ на Святата Майка. Следва хранене на птици и животни.
По този начин сърцето на поклонника бавно се разширява в течение на празненствата, обгръщайки първо с дългите си ръце на любовта цялото домакинство и съседи, после слугите и бедните, после кравата и после всички други живи същества. Без дори да го осъзнава, човек развива сърцето си и го разширява до такива пропорции, че цялата вселена намира място в него.
Тъй като Шанкранти е също и началото на месеца, Брамините отдават приношения за отишлите си предци. Така, всички велики жертвоприношения, предписани на човека, намират подобаващото им място в това грандиозно празненство. Обожаването на Космическата Форма на Бога е толкова добре въведено в него, че всеки мъж и жена от Индия по възхитителен начин бива подтикнат/а да участва в него, без дори да го осъзнава.
За духовния аспирант този ден има специално значение. Шестмесечният период, когато слънцето се движи на север, е силно благоприятен за тях в похода им към целта на живота. Сега сякаш с лекота се носят по течението към Бога. Парамахамса Санясите бродят свободно насам-натам през този период, разпръсквайки мрака от сърцата на всички. Девите и Ришите се възрадват на идването на новия сезон и охотно се притичват на помощ на аспиранта.
Когато прославеният Бхишма, дядото на Пандавите, бил фатално ранен във войната на Махабхарата, той изчакал на своя смъртен одър от пирони до началото на този сезон, преди окончателно да напусне земното равнище. Нека на този ден да отдадем почитта си към него и да се постараем и ние да станем хора с твърда решителност.
Както споменахме по-горе, това е фестивалът Понгал в Южна Индия. Той е тясно свързан със земеделието. За земеделеца той е ден на триумф. До тогава той е прибрал у дома плодовете на търпеливия си и мъчен труд. Символично първата реколта се отдава на Всемогъщия – и това е Понгал. Да работи усилено е била задачата му, дългът му, но плодът сега се отдава на Бога. Това е духът на Карма Йога.
На господарят също не се позволява да вземе цялата реколта за себе си. Понгал е фестивалът, по време на който земевладелецът раздава храна, дрехи и пари сред работниците, наети от него. Какъв благороден акт! Това е идеал, който постоянно трябва да е пред теб, не само церемониално на деня Понгал, а във всеки момент.
Бъди благотворителен. Бъде щедър. Отнасяй се със слугите си като към близки приятели и братски работници. Това е основната идея на фестивала Понгал. Тогава ще спечелиш тяхната вярност и трайна любов.
Денят преди Макара Шанкранти се нарича Бхоги. На този ден стари, изтъркани и мръсни неща се изхвърлят и изгарят. Домовете се почистват и белосват и се чертаят красиви фигури от оризово брашно отпред на вратата. Пътищата се измитат.
Тези практики имат своето значение от гледна точка на здравето. Обаче тук напомням, че не е достатъчно човек да се погрижи само за тези външни неща. По-наложително е изчистването на ума от старите му мръсни навици от мисли и чувства. Изгори ги с мъдра и твърда решителност да вървиш по пътя на истината, любовта и чистотата от този свят ден нататък. Това е значението на Понгал в живота на духовния аспирант.
Ако го направиш, тогава Макара Шанкранти има специално значение за теб. Слънцето, символ на мъдрост, божествено знание и духовна светлина, отдръпнало се от теб, когато си пирувал в тъмнината на невежеството, заблудата и чувствеността, сега радостно обръща курса си на север и се движи към теб, за да излее светлината и топлината си още по-обилно и да ти влее още живот и енергия.
Всъщност слънцето само по себе си символизира всичко, което фестивалът Понгал означава. Посланието на слънцето е посланието на за светлина, за единство, за безпристрастие, за истинска безкористност, за съвършенството на елементите на Карма Йога. Слънцето огрява всички еднакво. То е истинският благодетел на всички същества. Без слънцето животът на земята би загинал. То е изключително редовно и точно в задълженията си и никога не претендира за награда и не копнее за признание. Ако попиеш тези добродетели на слънцето, какво съмнение има, че ще блестиш със същия божествен блясък!
Този, който живее в слънцето, когото слънцето не познава, чието тяло е слънцето и чрез чиято сила слънцето блести – Той е Върховното Аз, вътрешният обитател, безсмъртната Същност. Тат твам аси –„ Това си ти”.
Осъзнай това и бъди свободен тук и сега на този свят ден Понгал или Макара Шанкранти. Това е молитвата Свами Шивананда към всички вас на този ден.
По време на Шанкранти във всеки дом се приготвят пудинги, сладък ориз и други деликатеси, особено в Южна Индия. Гърнето, в което се вари оризът, се украсява с листа и корени от куркума, символите на благоприятното. Готвенето се извършва от жените в домакинството със силна вяра и отдаденост. Те чувстват от дъното на душата си, че то е дар за Бога. Когато млякото, в което се вари оризът, закипи, жените и децата се събират в кръг около гърнето и викат с голяма радост и отдаденост „Понгало Понгал!”
Специални молитви се отдават в храмове и домове. После хората от домакинството се събират заедно и вкусват даровете в атмосфера на любов и празничност.
Във всички домове има събиране на семейството. Братята подновяват контакта си с омъжените си сестри, като им дават подаръци.
Земевладелецът приветства фермера с обич и му дарява зърно, дрехи и пари.
На следващия ден се обожават кравите и се хранят. Красиво ги декорират. В някои села младежите демонстрират храбростта са, като „хващат бика за рогата” – и често си спечелват и булката по този начин. Това е голям ден за добитъка!
Младите момичета приготвят разнообразни специалитети като сладък ориз, кисел ориз, ориз с кокос и др. и ги отнасят до брега на реката или до резервоар. Хранят птиците, рибите и други твари с различни артикули. Много колоритна церемония е. Врани се появяват на ята и си вземат от храната. Викат другарите си, преди да започнат да ядат. През цялото време настойчиво ни дават ценен урок. – „Споделяй това, което имаш, с всички!”
И двата дни, които са дни за събиране на семейството, се считат за неблагоприятни за пътуване. Това е с цел да не напускаме дома на такива дни.
Когато празнуваш Шанкранти или Понгал по този начин, чувството ти за ценност се променя. Започваш да разбираш, че истинското ти богатство са добрата воля и приятелството на твоите роднини, приятели, съседи и слуги. Твоето богатство е земята, на която расте храната ти, добитъкът ти, който ти помага в земеделието, и кравата, която ти дава мляко. Развиваш по-голяма любов и уважение към тях и към всички живи същества – гарваните, рибите и всички други твари.
В Махаращра и в Северна Индия поклонниците на Бога отдават голямо значение на Макара Шанкранти. Това е сезонът, избиран от гуру да излее Милостта си върху ученика. В Юга, също, трябва да се отбележи, че било по това време, когато Махадева се отнесъл благосклонно към няколко от Ришите, като ги благословил с блаженото видение за Себе Си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар