Световното производство на храни трябва да се удвои до 2050 г., за да отговори на нарастването на населението и развиващите се хранителни навици. То е изправено пред въздействието на изменението на климата върху биоразнообразието, качеството на почвата и водата, както и пред изискванията на световния пазар.
Селскостопанската политика на ЕС се промени значително през последните десетилетия, за да помогне на земеделските производители да се справят с тези предизвикателства и да отговорят на променящите се нагласи и очаквания на хората. Селскостопанската политика на ЕС обхваща широк спектър от области, включително качество на храните, проследимост, търговия и популяризиране на селскостопански продукти от ЕС.
ЕС финансово подкрепя своите земеделски производители и насърчава устойчиви и екологични практики, като същевременно инвестира в развитието на селските райони. Институциите на ЕС си сътрудничат при разработването, прилагането, мониторинга и оценката на политиките в областта на храните и селското стопанство. Националните и местните власти прилагат законите, договорени на ниво ЕС. Чрез бюджета на ЕС средства се предоставят на държавите членки в съответствие с правилата, определени на ниво ЕС. ЕС също така наблюдава как се прилагат законите, колко ефективни са те и координира измененията.