Председателят на ЕП Мецола към лидерите на ЕС: „Мирът може да е труден, но не е невъзможен“

 

 

 

 

 В разговор с лидерите на ЕС, председателят на Парламента Мецола заяви, че в един нестабилен свят Европа трябва да направи повече за своята сигурност. По отношение на Близкия изток, председателят Мецола каза: „Това, на което сме свидетели между Израел и Иран, и потенциалните му последици от разпространението му, е лакмусов тест за всички нас. Неотдавнашното споразумение за прекратяване на огъня бележи надежда за крачка напред.“

 Тя също така подчерта, че: „Иран не може да се сдобие с ядрена бомба. Това е заплаха не само за региона, но и за света.“ По отношение на Газа тя заяви, че работата за прекратяване на огъня трябва да продължи, призовавайки „за незабавно освобождаване на всички заложници, край на терора и хуманитарната помощ да достигне до тези, които толкова отчаяно се нуждаят от нея. Мирът може да е труден, но не е невъзможен.“

Относно Украйна тя подчерта, че подкрепата на ЕС трябва да остане силна, включително подкрепата за бъдещото членство на Украйна: „Украйна и Молдова вече изпълниха условията за започване на първоначалния набор от преговори - така наречения клъстер „основи“. Топката сега е в нашето поле.

  По отношение на отбраната президентът се позова на споразумението на НАТО за увеличаване на целите за разходи за отбрана до 5% и подчерта, че Европейският парламент прави своята част, като е действал бързо по Закона за общите обществени поръчки и Закона за подкрепа на производството на боеприпаси. „Същото чувство за неотложност е това, което ще продължи да ни води, докато се стремим да финализираме неотдавнашния пакет „Омнибус“ за отбрана до края на годината. Нашите процеси са реформирани и бързи“, каза тя.

  Европа трябва да постигне резултати и тук Европейският парламент действа бързо, след като прие механизма „Спиране на часовника“ и отмени санкциите за автомобилния сектор. „Процесите, които преди отнемаха 9 месеца, сега могат да отнемат само няколко часа.“

По отношение на правата при майчинство, председателят информира лидерите на ЕС, че Европейският парламент ще внесе целенасочено, тясно и хирургично изменение на Закона за избиране на членове на ЕС, за да позволи на членовете на Европейския парламент, които са бременни или току-що са родили, да делегират своя вот. Тя насърчи лидерите на ЕС да подкрепят това, казвайки: „Никоя демокрация не бива да наказва избраните представители за избора им да създадат семейство. Представителството никога не трябва да е за сметка на родителството.“

Боташ – плащаме за услуга, която не ползваме

 

 

   Договорът за "Боташ" действа от 2023 г. - плащаме за услуга, която не ползваме. Тогава служебният министър Росен Христов се подписва на този договор.

България ще даде общо 6 млрд. лв. по споразумението. Ежедневно плащаме по 1 050 000 млн. лв. на ден.Само за сравнение с "Боташ" - по "Балкански поток", в който инвестирахме 2.6 млрд. лв., България ще получи общо 20 млрд. лв. Тези пари отиват към бюджета – за енергетиката, инфраструктурата, санирането."

Договорът е за 13 г. без клауза за предоговаряне. Парите се дължат и без доставки. Дори да ги има, газът може да се окаже руски. Споразумението е в прокуратурата, разследва го и ЕК.

"Булгаргаз" трябва да бъде съхранена. Договорът с "Боташ" постави дружеството на колене. Oт служебния кабинет тогава са предприели действия, които умишлено или не - вредят на държавата. Няма да допуснем повишаване на цената на парното, заяви  Жечо Станков.

20-ото издание на форума ГЛОБСЕК в Прага

  В рамките на 20-ото издание на форума ГЛОБСЕК в Прага, министърът на външните работи Георг Георгиев проведе среща с върховния комисар по стратегическо планиране на Франция г-н Клеман Бон.

Двамата обсъдиха въпроси, свързани с отбраната и сигурността, актуалното и бъдещото развитие на Европейския съюз, както и перспективите за неговото разширяване.

Българският външен министър посочи, че възникналите множество кризи, в т.ч. войната в Украйна и покачващото се напрежение в региона на Близкия Изток, са довели до дълбока промяна в глобалната архитектура на сигурността.

“В тази връзка Европа трябва значително да увеличи своята отбранителна готовност и военни способности, за да гарантира по-добре собствената си сигурност и отбрана и да бъде надежден гарант на глобалната сигурност“, подчерта първият ни дипломат.

Първият дипломат изтъкна, че в днешната все по-сложна геополитическа обстановка, поддържането на единството между страните от ЕС остава неговата най-голяма сила.

„За България е приоритет ЕС да продължи да полага усилия за икономическо и социално сближаване между държавите-членки и регионите. Сближаването в ЕС е не само инструмент за икономически растеж и конкурентоспособност, но и фактор за укрепване на общественото доверие и подкрепа в Съюза“, посочи министърът и отбеляза, че България работи активно за финализиране на процеса по въвеждане на еврото, което ще допринесе за по-голяма икономическа стабилност и интеграция в еврозоната, като увеличи инвестиционната привлекателност и доверието в българската икономика.

Министър Георгиев бе категоричен, че интеграцията в ЕС е единственият жизнеспособен път към мир и просперитет за Западните Балкани. „В същото време настояваме, че стремежът към ускоряване на интеграционните процеси не трябва да бъде за сметка на подхода, основан на заслугите и на установената методология за разширяване“, уточни министърът на външните работи и допълни, че по отношение на Република Северна Македония, позицията на България остава ясна и последователна – ангажирана с европейския консенсус от юли 2022 г. и без допълнителни условия.

Паневропейски медиен проект печели Европейската младежка награда „Карл Велики“

 

 

 Унгарска платформа за европейска идентичност, чешки проект, насърчаващ гласуването на младите хора, и германска правна подкрепа за дискриминирани хора бяха отличени през 2025 г.

  Европейският парламент и Фондацията на Международната награда „Карл Велики“  връчиха Европейските младежки награди „Карл Велики“ - 2025 г. на церемония в Аахен.

  Първа награда – 7500 евро  отиде при Forum Europaeum, паневропейски мозъчен тръст и медия, който популяризира европейската идентичност, ценности и единство чрез статии, подкасти, TikTok видеоклипове и интервюта.

 Целта на проекта е да изследва европейската идентичност и обществените предизвикателства чрез създаване на пространства за конструктивни дебати по теми, свързани с младите хора.

  Втора награда - „Благодарим, че можем да гласуваме“ Чехия

  Втората награда (5000 евро) беше присъдена за инициативата „Díky, že můžeme volit“ (Благодарим, че можем да гласуваме).

Стартирана, за да се справи с ниската избирателна активност на младите хора в Чехия, тя е насочена към избиратели на възраст 18-29 години по време на европейските избори през 2024 г. Проектът се стреми да се бори с апатията, възприеманата политическа неефективност и фрагментираните усилия за ангажиране чрез образование, сътрудничество и иновативни информационни дейности.

 Трета награда - Феминистка правна клиника, Германия

 Феминистката правна клиника, проект, предоставящ безплатна правна подкрепа, спечели третата награда (2500 евро). Тя помага на най-засегнатите от дискриминация, основана на пола, сексуалното насилие и правна несигурност - особено жени, лесбийки, интерсексуални, небинарни, транс, агендърни и куиър лица.

  Европейската младежка награда „Карл Велики“, присъждана съвместно от Европейския парламент и Фондацията на Международната награда „Карл Велики“ в Аахен, е отворена за инициативи на млади хора на възраст 16-30 години, участващи в проекти, които укрепват демокрацията и подкрепят активното участие. От 2008 г. насам 6500 проекта са се състезавали за наградата. Всяка година национални и европейски журита избират проект от всяка държава членка на ЕС

 

Двустранни политически консултации между министерствата на външните работи на България и Кипър

 

 

 На 15 и 16 май 2025 г. в МВнР се проведоха политически консултации между Република България и Република Кипър на равнище Генерални директори по европейски въпроси.

Българската делегация бе ръководена от г-н Йордан Първанов, а Кипър бе представен от г-жа Харис Христодулиду, генерален секретар по европейски въпроси.

Република Кипър ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2026 г. Това ще бъде второто Кипърско председателство на Съвета на ЕС след 2012 г.

България и Кипър заемат сходни позиции по редица теми от европейския дневен ред и имат установено добро сътрудничество и диалог както в рамките на ЕС, така и по линия на други международни форуми.

Двете делегации обсъдиха актуални въпроси от европейския дневен ред, сред които: следващата Многогодишна финансова рамка, бъдещето на ЕС, ситуацията в региона, разширяването на ЕС, върховенството на правото, миграцията, енергийното сътрудничество.

Двете страни се спряха и на сътрудничеството в двустранен план и възможностите за неговото задълбочаване.

 

 

Достъпът до фондовете на ЕС трябва да бъде обвързан със зачитането на ценностите на ЕС и върховенството на закона

 

 

 Членовете на ЕП в бюджетната комисия подкрепиха първия доклад, очертаващ визията на Парламента за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

  В доклада евродепутатите подчертават необходимостта от значително по-амбициозен дългосрочен бюджет на ЕС (многогодишна финансова рамка – МФР), който може да отговори на нарастващите очаквания на гражданите на ЕС на фона на бързо променящия се глобален фон. Настоящият таван на разходите от 1% от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27 не е достатъчен за справяне с нарастващия брой кризи и предизвикателства.

  Тъй като САЩ се оттеглят от глобалната си роля, разходите ще трябва да се насочат към  войната в Украйна, изключително предизвикателната икономическа и социална среда, разликата в конкурентоспособността и влошаващата се криза в климата и биоразнообразието.   Депутатите се противопоставят на идеята на Комисията за възпроизвеждане на модела „един национален план на държава членка“, използван в Механизма за възстановяване и устойчивост за разходи след 2027 г. в държавите членки. Вместо това те призовават за структура, която гарантира прозрачност и парламентарна отчетност и включва регионални и местни власти и всички съответни участници. Докладът подчертава продължаващото значение на политиката на сближаване за насърчаване на икономическата, социалната и териториалната интеграция, задълбочаване на единния пазар, намаляване на неравенствата и борба с бедността и изключването.

  Депутатите смятат, че предложеният от Комисията Фонд за конкурентоспособност – който ще обедини няколко съществуващи програми  е неадекватен, като вместо това призовават за нов, целеви фонд, предназначен да привлича частни и публични инвестиции чрез механизми за намаляване на риска, подкрепяни от ЕС, надграждайки успеха на инструменти като InvestEU и Фонда за иновации.

  Докладът също така подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в отбраната в подкрепа на цялостен подход към сигурността, но подчертава, че това не трябва да подкопава социалните и екологичните разходи или дългогодишните политики.  Следващият дългосрочен бюджет трябва да намали ненужната бюрокрация за тези, които се възползват от финансирането от ЕС, но не трябва да дава на Комисията повече свобода на действие без демократичния контрол от страна на Парламента.

  Изпълнителната власт да е отговорна, като въвежда строги механизми за отчетност и гарантира пълна прозрачност по отношение на крайните получатели на средства от ЕС.  Гъвкавостта в разходите също е от ключово значение – способностите за реагиране при кризи трябва да бъдат вградени в дългосрочния бюджет. Следващият бюджет трябва да включва два специални инструмента: за помощ при бедствия и за други непредвидени предизвикателства.

  Достъпът до фондовете на ЕС трябва да бъде обвързан със зачитането на ценностите на ЕС и върховенството на закона.

  „Работихме усилено, за да включим близо 2000 изменения в нашия доклад, отразявайки визията на мнозинството за следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Искаме хората и регионите да бъдат в центъра на следващата МФР. Нуждаем се от  големи инвестиции, за да засилим стратегическата автономност, икономическата устойчивост и екологичните цели, като същевременно не изоставяме никого. Освен това амбициозният бюджет трябва да насърчава социалното и териториалното сближаване, да включва нови и модернизирани източници на приходи и да гарантира достатъчно финансиране за сигурност, отбрана и готовност като стълб за гарантиране на справедливи и процъфтяващи общества, като същевременно се  спазва върховенството на закона и основните ценности на ЕС“, каза Карла Таварес съдокладчик.

 

Йероглифи на тъгата

 

 

 

 Премиерата на поетичната книга  „Йероглифи на тъгата” на Галина Чолакова беше представена в Регионална библиотека Пейо Яворов в Бургас

„Поезията на Галина Чолакова е нежна река, която преодолява планини. Бунтарство, непримиримост, сила на духа и неудържим стремеж към свобода. Така я разчете Здравка Евтимова на представянето на книгата в Бургас. Тя не се поколеба да я сравни дори с великата Елисавета Багряна.

Поетичният сборник, в който морето присъства като ярък и жив персонаж, стъпи за първи път „на роден пясък“ в Бургас.  На събитието присъстваха любители на поезията, представители на културната общност и верни приятели на авторката.

Специални участници бяха редакторът на книгата Камелия Кондова и издателят Марисиана Влашева-Михайлова от Академия "Знание". Трите дами, известни с подкрепата си към млади таланти, орисаха творбите на Галина Чолакова и ѝ помогнаха да достигне до сърцата на читателите.

Представянето се превърна в истински празник на поезията, музиката и приятелството.

Събитието бе открито от талантливата Даниела Петкова от АЕГ „Гео Милев“ – позната на публиката като Dana Vixx – с изпълнение на песента “Stranger” от Оливия Родриго.

Чаровната актриса Люба Димитрова прочете избрани стихове от книгата, а актьорът Любен Чаталов – макар и сред публиката – добави щипка хумор и непринудена свежест към вечерта. Всеки гост си тръгна с тематичен морски сувенир, изработен лично от авторката.

„Галина Чолакова създаде събитие, изпълнено с емоция, топлота и обич – една различна енергия, която обогати културния профил на Бургас, кандидат за Европейска столица на културата 2032“, заяви зам.-кметът по култура Диана Саватева.

Забележителната като светоусещане Галина Чолакова, съхранила спасителното синьо на душата“ – е родом от Бургас, но от над десет години живее и работи в София. Макар професионалният ѝ път да не е пряко свързан с литературата, поезията е нейното убежище и начин да „направи рутината по-поносима. Вярва, че думите могат да бъдат „щик, щит и лек“ и се стреми да ги използва с любов.

 „Йероглифи на тъгата“ е книга, в която тъгата е гълъбова и ухае на лавандула, морето лекува, а любовта е нафора.

Таня Атанасова